Как се пише есе?


(Примерна тема „Какво не се купува с пари?”)
1. Увод

- При есето уводът не е задължителен. Можем да започнем направо от тезата.
- В увода въвеждаме читателя в темата чрез встъпителни думи. Например:
Някои хора казват, че парите са всичко, че с тях можеш да получиш всяко нещо, което пожелаеш.
- Можем да използваме реторични въпроси, с които да привлечем интереса на читателя (слушателя), защото най-вече от първите редове зависи това, дали въпросният читател (слушател) ще продължи да бъде такъв за нашето есе.
Например:
Дали наистина има неща, които не могат да се купят с пари?;
По света има много милионери. Те имат много пари, но дали са истински щастливи?

2. Теза

- В тезата се състои основното твърдение, върху което ще се развие аргументацията (изложението). Тя е задължителна част от есето.
- Тезата трябва да бъде сбита, да няма подробности, разсъждения и примери. Те са за аргументацията.
- Обем на тезата - 2-3 изречения, като може да е и едно дълго изречение, но в този случай е възможно тезата да звучи разтеглено, несбито.
- НЕ цитирайте в тезата. Цитатът обикновено се привежда като пример в разсъжденията.
- Тезата може да съдържа повече от едно твърдение. Всяко твърдение представлява една подтеза. Подтезите трябва да бъдат аргументирани в изложението в тази последователност, в която са написани в тезата. Всяка подтеза се пише на нов ред.
- В повечето случаи темата на есето е формулирана като въпрос. Тогава в тезата трябва просто да се отговори на него. Например:
Материалното може да се купи, но в живота има неща, за постигането на които, парите не могат да помогнат. Това са всички онези работи, които ни правят истински щастливи.
- Когато темата на есето не е формулирана като въпрос, добър начин за изграждане на тезата е, като се осмисли и анализира всяка една дума от зададената тема. Това ще ви помогне да се насочите към своето твърдение. Следователно колкото повече думи има в темата, толкова повече насоки имате и по-лесно ще си напишете тезата. Например:
Ако темата е „Лицемерието”, бихме започнали така: „ Лицемерието е...”. Ще се получи едно кратко изречение, в което сме изказали своето твърдение. Но не е желателно тезата да е чак толкова кратка. Тогава бихме добавили още нещо за лицемерието, което е възможно да звучи като разсъждение, а това не е добре.
Ако темата е „Съчетанието на удоволствието и дълга”, можем да напишем три подтези - за удоволствието, за дълга и за тяхното съчетание. Вижда се, че е по-лесно, когато темата е по-дълга.
3. Аргументация (доказателствена част; изложение)

- В нея се съдържат аргументите (разсъжденията, доказателствата, доводите) с които подкрепяме своята теза.
- Трябва ясно да се вижда, че разсъжденията са написани точно по тезата. Между отделните разсъждения да има някаква логическа връзка, те да се „преливат”, да няма рязка граница между тях.
- Ясно да проличава личното мнение (отношение) по темата.
- Изложението е съставено от няколко параграфа, като всеки от тях е върху съответна подтеза от тезата.
- Трябва да защитите всяко едно разсъждение, което пишете в изложението, с помощта на конкретни примери. Ако поставената тема трябва да е обвързана с дадено произведение, можете да добавите и цитати от него.
4. Заключение

- Краят на есето или заключителния параграф затвърждава вашата теза.
- Заключението може да бъде резюме на вече казаното. В него не трябва да има нищо, върху което да не е било разсъждавано преди това (ново твърдение).
- Заключението може да се напише и като извод, базиран на разсъжденията като цялост. 

Например:
Всички хора трябва да осъзнаем, че парите не са всичко за нас. Най-важните неща са семейството, любовта и Бог. Ако ние вървим по правилния път, ние можем да намерим смисъла на живота и да разберем, че около нас има много неща, които го поддържат.